В
най-дълбока древност посегателствата срещу членовете на рода и
имуществените блага са се наказвали по пътя на частното отмъщение. След
възникването на държавата било заместено от правната секция. Социалните
потребности налагали да се наказва не само предателството срещу
интересите на държавата , ами и други провинения. Част от тези функции
държавата осъществявала чрез полицията. Полицията била част от членовете
на публичната власт и включвала не само въоражени хора, но и затвори и
учреждения за принуда от всякакъв вид,който родовото общество не
познавало.
Затвор е място, където лица биват физически задържани и, лишени от свобода. Древни паметници свидетелстват, че индусите са познавали затвора като място за лишаване от свобода, където дори са прилагали изправителни средства. В Египет затвори са съществували още по времето на фараоните. В Гърция са запазени затворите в Атина, където са били затворени Милтияд и Сократ. В Рим по времето на Сервий Тулий е съществувал подземен затвор, наречен Тулиянум. Той имал формата на пресечен конус и първоначалното му предназначение било да служи като резервоар за водоснабдяване на Капитолия. Цицерон описва затворите в Сицилия и жестокостта на един от господарите им – ликтор Цестиус, който вземал подакупи от осъдените на смърт, за да бъдат убивани с един удар, а не с няколко мъчителни и тежки наранявания. Затвори е имало и по времето на Първата българска държава. В редица зарски грамоти се споменава за съществуването на повинности, ангарии, с които българското население било облагано в полза на държавата и централна администрация. През 1205г. калояновият племенник Балдуин бил затворен в кулата в Царевец, която е запазена и до днес. През годините на робство на органите на местното българско самоуправление е била предоставена власт да прилагат единствено нормите на обичайното наказателно право. Някои по-незначителни правонарушения – дребни кражби, повреждане на чужд имот, обиди и др. , извършени от правонарушители българи и насочено срещу права и имущество на самото българско население, били на т. нар. старейски, или кметски съд. Обичайното наказание, налагано в такива случаи, било бой. Тежките престъпления се наказвали от турските съдилища. В повечето случаи провинилите се първоначално били затваряни в конака – държавно здание в населеното място, където са били съсредоточени административните служби, а след осъждането им са изпращани в големите градове – Цариград, Пловдив, София, Солун, Одрин и др. Турската власт широко използва заточението като вид наказание. След освобождението на България от османско робство страната наследява старите турски затвори, с лоши битови условия, строга изолация и прилагане на жестоки наказания. По тази причина държавата е принудена да пригажда за затвори бивши турски казарми и обществени сгради, да наема приспособени за целта частни постройки. Първата крачка към изграждане на модерна за времето си и специализирана структура по изпълнение на наказанията е направена на 29.01.1879год. с Привремените правила за учредяване на затворите, утвърдени от императорския руски комисар А. М. Дондуков – Корсаков. С този исторически документ се слага началото на новата наказателно - изпълнителна система в България. След 1911 година управлението на затворите се възлага на Углавното отделение на Министерство на правосъдието. През този период постепенно се регламентира и осигурява организацията на затворническия труд, който е основно направление в превъзпитанието на осъдените, фактор за подобряване на техния бит и важна част от подготовката им за живот в свободни условия.През 30 - те и 40 - те години на миналия век в структурата на Министерство на правосъдието съществува наказателен отдел, който включва три звена:
- служба „Затвори” с функции по управлението на затворите и статистиката им;
- служба „Наказателни дела и персонал”, която има компетенциите по помилванията на затворниците и заменяне на наказанията им; предсрочното освобождаване на затворниците, екстрадицията, съдебните поръчки по наказателни дела;
- фонд „ Затворно дело”, който организира работата на затворите съгласно специален закон и правилници за прилагането му. В периода от 1953 до 1977г. Българските затвори са част от структурата на Министерство на правосъдието, като ръководството и координацията се осъществява от Отдел „ТПО и затвори“ . След 1980 год. започва изграждането на психологическата служба на затворите и на направлението подготовка за живот на свобода. Интензивно се усъвършенстват диагностичната, консултативната и корекционната работа, художествената самодейност, културната и спортната дейност с лишените от свобода. През този период успешно се утвърждават затворническите общежития, като по-либерализиран профил на третиране на лишените от свобода, различен от прилагания в закритите типове заведения. Много юристи, лекари, икономисти, педагози, психолози и учители постъпват на работа в затворите. Тяхната дейност допринася за хуманизиране на дейностите с лишените от свобода и осигурява навлизането на модерните знания и постижения на правото, икономическата наука, медицината, психологията и педагогиката в практиката по изпълнение наказанията. Все повече се разпространяват и усвояват Европейските правила за затворите. Сменят се пенитенциарните генерации и се утвърждават служебните роли на психолога и социалния работник, които променят и разширяват своята функционална натовареност. Курсовете за пенитенциарни служители са съобразени, както със специфичните условия на труд и изискванията на професионалната роля, така и с европейските стандарти за работа с правонарушители. Обучението е организирано в модули, в които обучаемите усвояват основни знания и умения за работа, правила за безопасност, методи за общуване с правонарушителите. Те получават основна правна подготовка и умения да боравят с оръжие, да работят в екип, да управляват конфликти и т.н. Наред с това, развиват специфични умения за работа с уязвими хора, с наркозависими или такива със специални нужди. Не на последно място, курсистите усвояват умения за самоотбрана, овладяване на кризисни ситуации или работа с високорискови правонарушители. За всеки учебен курс и модул са разработени специални учебни програми. Обучението е интензивно, интерактивно и изключително практически ориентирано. То включва разнообразни форми, съобразени както с начина, по който възприемат и учат възрастните, така и със съвременните изисквания за преподаване. Годишно през Учебния център преминават средно над 160 курсиста, като всички полагат задължителен изпит и придобиват квалификация в определена пенитенциарна професия. Усилията на висококвалифицираните преподаватели дават добри резултати, като случаите на незавършили курса за първоначална подготовка са единици, а в хода на курсовете новоназначените служители получават нужните теоретични знания и практически умения за упражняване на отговорната и нелека пенитенциарна професия. Към началото на 1999г. В България функционират единадесет затвора за мъже, един за жени в гр. Сливен и един поправителен дом за непълнолетни в гр. Бойчиновци. Към затворите като филиали са изградени 22 трудовопоправителни общежития, от които 8 са от открит тип, 6 от полуоткрит тип, 3 от закрит тип и 5 от преходен тип. Персоналът, обслужващ затворите, е представен от следния приблизителен брой служители:
- 1 800 сержанти – надзиратели
- 130 офицери по режимната и охранителната дейност
- 400 инспектори ( специалисти с висше образование, около 220 от които ангажирани в социалнопедагогическата дейност).
Посочените до 220 щатни длъжности в социалнопедагогическото направление на пенитенциарната дейност са разпределени както следва: 150 социалнопедагогически работници, 26 инспектори педагози в поправителен дом, 32 психолози. През последните 20 години българската затворническа популация се колебае в следните граници, изразени в точни числа към началото на всяка година.
Затвор е място, където лица биват физически задържани и, лишени от свобода. Древни паметници свидетелстват, че индусите са познавали затвора като място за лишаване от свобода, където дори са прилагали изправителни средства. В Египет затвори са съществували още по времето на фараоните. В Гърция са запазени затворите в Атина, където са били затворени Милтияд и Сократ. В Рим по времето на Сервий Тулий е съществувал подземен затвор, наречен Тулиянум. Той имал формата на пресечен конус и първоначалното му предназначение било да служи като резервоар за водоснабдяване на Капитолия. Цицерон описва затворите в Сицилия и жестокостта на един от господарите им – ликтор Цестиус, който вземал подакупи от осъдените на смърт, за да бъдат убивани с един удар, а не с няколко мъчителни и тежки наранявания. Затвори е имало и по времето на Първата българска държава. В редица зарски грамоти се споменава за съществуването на повинности, ангарии, с които българското население било облагано в полза на държавата и централна администрация. През 1205г. калояновият племенник Балдуин бил затворен в кулата в Царевец, която е запазена и до днес. През годините на робство на органите на местното българско самоуправление е била предоставена власт да прилагат единствено нормите на обичайното наказателно право. Някои по-незначителни правонарушения – дребни кражби, повреждане на чужд имот, обиди и др. , извършени от правонарушители българи и насочено срещу права и имущество на самото българско население, били на т. нар. старейски, или кметски съд. Обичайното наказание, налагано в такива случаи, било бой. Тежките престъпления се наказвали от турските съдилища. В повечето случаи провинилите се първоначално били затваряни в конака – държавно здание в населеното място, където са били съсредоточени административните служби, а след осъждането им са изпращани в големите градове – Цариград, Пловдив, София, Солун, Одрин и др. Турската власт широко използва заточението като вид наказание. След освобождението на България от османско робство страната наследява старите турски затвори, с лоши битови условия, строга изолация и прилагане на жестоки наказания. По тази причина държавата е принудена да пригажда за затвори бивши турски казарми и обществени сгради, да наема приспособени за целта частни постройки. Първата крачка към изграждане на модерна за времето си и специализирана структура по изпълнение на наказанията е направена на 29.01.1879год. с Привремените правила за учредяване на затворите, утвърдени от императорския руски комисар А. М. Дондуков – Корсаков. С този исторически документ се слага началото на новата наказателно - изпълнителна система в България. След 1911 година управлението на затворите се възлага на Углавното отделение на Министерство на правосъдието. През този период постепенно се регламентира и осигурява организацията на затворническия труд, който е основно направление в превъзпитанието на осъдените, фактор за подобряване на техния бит и важна част от подготовката им за живот в свободни условия.През 30 - те и 40 - те години на миналия век в структурата на Министерство на правосъдието съществува наказателен отдел, който включва три звена:
- служба „Затвори” с функции по управлението на затворите и статистиката им;
- служба „Наказателни дела и персонал”, която има компетенциите по помилванията на затворниците и заменяне на наказанията им; предсрочното освобождаване на затворниците, екстрадицията, съдебните поръчки по наказателни дела;
- фонд „ Затворно дело”, който организира работата на затворите съгласно специален закон и правилници за прилагането му. В периода от 1953 до 1977г. Българските затвори са част от структурата на Министерство на правосъдието, като ръководството и координацията се осъществява от Отдел „ТПО и затвори“ . След 1980 год. започва изграждането на психологическата служба на затворите и на направлението подготовка за живот на свобода. Интензивно се усъвършенстват диагностичната, консултативната и корекционната работа, художествената самодейност, културната и спортната дейност с лишените от свобода. През този период успешно се утвърждават затворническите общежития, като по-либерализиран профил на третиране на лишените от свобода, различен от прилагания в закритите типове заведения. Много юристи, лекари, икономисти, педагози, психолози и учители постъпват на работа в затворите. Тяхната дейност допринася за хуманизиране на дейностите с лишените от свобода и осигурява навлизането на модерните знания и постижения на правото, икономическата наука, медицината, психологията и педагогиката в практиката по изпълнение наказанията. Все повече се разпространяват и усвояват Европейските правила за затворите. Сменят се пенитенциарните генерации и се утвърждават служебните роли на психолога и социалния работник, които променят и разширяват своята функционална натовареност. Курсовете за пенитенциарни служители са съобразени, както със специфичните условия на труд и изискванията на професионалната роля, така и с европейските стандарти за работа с правонарушители. Обучението е организирано в модули, в които обучаемите усвояват основни знания и умения за работа, правила за безопасност, методи за общуване с правонарушителите. Те получават основна правна подготовка и умения да боравят с оръжие, да работят в екип, да управляват конфликти и т.н. Наред с това, развиват специфични умения за работа с уязвими хора, с наркозависими или такива със специални нужди. Не на последно място, курсистите усвояват умения за самоотбрана, овладяване на кризисни ситуации или работа с високорискови правонарушители. За всеки учебен курс и модул са разработени специални учебни програми. Обучението е интензивно, интерактивно и изключително практически ориентирано. То включва разнообразни форми, съобразени както с начина, по който възприемат и учат възрастните, така и със съвременните изисквания за преподаване. Годишно през Учебния център преминават средно над 160 курсиста, като всички полагат задължителен изпит и придобиват квалификация в определена пенитенциарна професия. Усилията на висококвалифицираните преподаватели дават добри резултати, като случаите на незавършили курса за първоначална подготовка са единици, а в хода на курсовете новоназначените служители получават нужните теоретични знания и практически умения за упражняване на отговорната и нелека пенитенциарна професия. Към началото на 1999г. В България функционират единадесет затвора за мъже, един за жени в гр. Сливен и един поправителен дом за непълнолетни в гр. Бойчиновци. Към затворите като филиали са изградени 22 трудовопоправителни общежития, от които 8 са от открит тип, 6 от полуоткрит тип, 3 от закрит тип и 5 от преходен тип. Персоналът, обслужващ затворите, е представен от следния приблизителен брой служители:
- 1 800 сержанти – надзиратели
- 130 офицери по режимната и охранителната дейност
- 400 инспектори ( специалисти с висше образование, около 220 от които ангажирани в социалнопедагогическата дейност).
Посочените до 220 щатни длъжности в социалнопедагогическото направление на пенитенциарната дейност са разпределени както следва: 150 социалнопедагогически работници, 26 инспектори педагози в поправителен дом, 32 психолози. През последните 20 години българската затворническа популация се колебае в следните граници, изразени в точни числа към началото на всяка година.
No comments:
Post a Comment