Дейности на общинксите наблюдателни комисии.

Съществуват такива общности които се занимават с проблемите на бивши затворници и не само на тях. Една от тях е социалните ферми.Там живеят и работят различни хора често това са хора с увреждания,заболявания,изолирани от обществото,аутсайдери.Това може да са бивши затворници,наркозависими,алокохолици, това са тотално обезверени хора,търсили неуспешно работа с години наред.Те са заклеймени от обществото като "идиот","хахо" и други епитети които затварят пред теб възможността да се почувстваш част от обществото. Заклеймят ли те веднъж няма как да докажеш че има промяна.
В затвора социалната работа има компенсационен характер, който съответства на нейното изначално предназначение - '' компенсиране на социалните дефицити и техните последици,поставени върху личността на отделния индивид'' .
Ако се приеме, че основната причина за престъпното поведение са дефицитите в жизнената ситуация на отделния престъпник и невъзможността или неумението да бъдат преодолени по-приемлив за обществото начин, то социалната работа може да се разглежда освен като компенсаторен фактор и като такъв на ресоциализация. По този начин се дава възможност за
включване в нейното приложно поле на дейности, които формално не се отнасят към възпитанието, но които имат пряко или косвено влияние върху промяната на затворника. Това са грижите по административното и информационно обслужване, осигуряването на правилния социален статус, поддържане на телесното и психическо здраве, интервенциите във външната среда на осъдения, както и посредничеството между него и различните институции.
Превъзпитанието на възрастни хора с изградена ценностна система, затвърдени навици и предубеждения се оказва трудна задача, даже когато нейното решаване се подкрепя със средства на тотално принуждение. Условията в затвора по-скоро капсулират личността и я правят резистентна спрямо влиянията насочени към позитивната промяна, отколкото да съдействат за такава.
Условията за реализация на освободения затворник са твърде ограничени, за това трябва да се стимулират положителните промени в личността на осъдения.Дейностите, насочени към ресоциализацията на затворника трябва да бъдат още в условията на затворената среда.
Подготовка на лишените от свобода трябва да започва непосредствено след задържането на криминално проявения .Това помага за по-устойчиво създаване на трудови навици и професионално обучение, овладяване на подходящи социални умения и оказване на
специфична помощ при удовлетворяване на индивидуалните потребности. Постигането на тези цели се затрудняват от проблемите на осъдените като липса на битови условия,изолация, здравословни проблеми и също проблеми в системата като ограничение на бюджета, липса на достатъчно персонал, нежелание на голям брой затворници да сътрудничат.
 Местата за лишаване от свобода са затворени институции,но те не могат да бъдат изолирани от външния свят.Българското общество трябва да може да се информира какво се случва зад стените на затворите и да има възможност активно да работи за това,лицата изтърпяващи наказанието си да се поправят и превъзпитат  с оглед пълноценното им интегриране в обществото след изтърпяване на присъдата.Необходимостта за обществен контрол в местата за лишаване от свобода,е заложена в приетия от Народното събрание на 19.03.2009г.Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС),който възлага независимо наблюдение и контрол върху местата за лишаване от свобода на съдиите ,прокуратурата и наблюдателните комисии,които се създават към общинските съвети.Законът не регламентира числеността и състава на наблюдателните комисии,нито квалификацията на техните членове с изключение на задължителното включване на пробационен служител или представител на затвора или поправителния дом.Съставът на наблюдателните комисии се утвърждава от председателя на общинския съвет,който ръководи непосредствено или чрез свой представител дейността на наблюдателната комисия.Издържането на наблюдателните комисии се осъществява от общинските съвети.
За разлика от отменения Закон за изпълнение на наказанията,според който контролът изпълняван от наблюдателните комисии бе ограничен до"работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода",новият (ЗИНЗС)дава значително по-широки правомощия на комисиите с общата си формулировка:"осъществяват обществен контрол на дейността на местата на лишените от свобода"(чл.171,ал.1,т.1).Текстът дава свобода на действие,обезпечена от ал.2 на чл.171,според която:"Членовете на наблюдателните комисии могат да посещават местата за лишаване от свобода,да се срещат с лишените от свобода,да се запознават с необходимите им документи ,да изискват и получават информация от администрацията на местата за лишаване от свобода"и гарантирана от ал.3:"Предложенията и препоръките на наблюдателните комисии са задължителни за началника на затвора и поправителния дом.При неизпълнение на предложение или препоръка на наблюдателната комисия въпросът се отнася към главния директор на Главна дирекция"Изпълнение на наказанията".
 Освен самостоятелността при определяне обхвата и методите на обществения надзор,който осъществяват,чл.171 (ЗИНЗС) вменява и конкретни задължения на наблюдателните комисии,които могат да се разделят най-общо на две групи:
Първата група е свързана с осъществяването на дейности извън територията на местата за лишаване от свобода:да подпомагат ресоциализацията на лишените от свобода,включително чрез социалните услуги на територията на общината,да подпомагат семействата на лишените от свобода и да съдействат за настаняване на работа и битовото устройване на освободените от местата за лишаване от свобода.В тази връзка е и разпоредбата на Наказателния кодекс,според която за предсрочно освободените,съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия.
Към втората група се включват конкретни правомощия по изпълнение на наказанието"лишаване от свобода":да правят предложение за изменение на режима,преместване на лишените от свобода в затворнически заведения от по-лек или по-тежък тип или за условно предсрочно освобождаване,както да правят предложения и да дават мнения по искания за помилване.Във връзка с осъществяване на правомощията по изпълнение на наказанията е и задължението на наблюдателната комисия да излъчат свой представител в Комисия по изпълнение на наказанията.Комисията се представлява от началника на затвора или на поправителния дом,в нея освен представител на наблюдателната комисия членуват и заместник-началника на затвора по режимно-охранителната дейност,ръководителят на направлението за социална и възпитателна работа и психологът на затвора или поправителния дом.
   Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража не регламентира териториалния обхват на работата на наблюдателните комисии.Вероятно този въпрос ще бъде уреден в правилника за прилагането му,който министърът на правосъдието ще издаде в изпълнение на закона.Според правилника за прилагането на отменения (ЗИН),общественият контрол със свой представител в комисията по изпълнение на наказанията се осъществяваше от наблюдателната комисия,която се намира на "тяхна територия",която е създадена към общината,в която се намира мястото за лишаване от свобода.При предложение за изменение на режима и за преместване на отделни затворници,когато затворът или поправителния дом се намира на друга територия,представител на наблюдателната комисия,която прави предложение,може да присъства на заседанието и да даде необходимите сведения и обяснения.Предполага се,че останалите дейности,свързани с ресоциализацията на лишените от свобода и подпомагането на семействата им,се извършва от наблюдателните комисии по постоянното местожителство на лишените от свобода,респективно на семействата им.
  С влизането на сила на (ЗИНЗС) се увеличават не само правомощията на наблюдателните комисии,но и очакванията към тях.Българският хелзинкски комитет (БХК),който осъществява наблюдение на затворени институции вече дванадесет години,е наясно,че оправданието на тези очаквания е трудна задача.Имайки предвид високата обществена значимост на независимия надзор,(БХК) е готов да сътрудничи на работата на наблюдателните комисии.Първата крачка,която (БХК) предприема в тази насока е изготвянето на настоящия наръчник,чиято цел е,на база на натрупания опит,да предостави на наблюдателните комисии помагало,улесняващо работата им в затворите и по-конкретно на мониторинга в места за лишаване от свобода.За целта са използвани практическо ръководство на Асоциацията за предотвратяване на изтезанията,озаглавено "Мониторинг в местата за лишаване от свобода"и"Международни стандарти за третиране на лишените от свобода"-издание на (БХК),което е наръчник за служители в пенитенциарните  учреждения,издаден през 2003г.,който е актуализиран в съответствие с редактиране на 11 януари 2006г."Европейски правила за затворите"
 Контролът в местата за лишаване от свобода изисква деликатен подход.По етични съображения и за по голяма ефективност е необходимо лицата,осъществяващи посещенията,да се придържат към някои принципи.
Първият е недвусмислено поведение.Мониторингът на условията на лишаване от свобода се диктува от необходимостта на "прозрачност".Изискването за прозрачност трябва да се отнася и към работата на наблюдателната комисия.На всички нива от йерархията затворническият персонал изработва професионална култура,основана на правилата за безопасност.Логично следствие от това е разпространено общо недоверие към представителите на външния свят.На свой ред,затворническият персонал ще следи за поведението на наблюдателната комисия по време на посещението.
Второ,уважение към персонала.Ако между персонала и посещаващата група не се създаде минимална основа за взаимно уважение,дейността на наблюдателната комисия вероятно ще бъде затруднена.Необходимо е да се проучи йерархията на служителите и техните задължения,за да може проблемите да се адресират адекватно.
Трето,уважение към лишените от свобода.Независимо от причините,довели до лишаването от свобода,към всеки един затворник трябва да се подхожда с уважение.
Четвърто,проверка на информацията.Всяка получена информация в местата за лишаване от свобода,достоверността на която не може обективно да се установи,трябва в разумни граници да бъде уточнена чрез различни източници.Ако няма сериозно подозрения за достоверността на изявления относно извършените изтезания или друго жестоко отнасяне,при спазване на третото правило ,информацията трябва да бъде предадена на служител на такова ниво,което да не създаде опасност за пострадалия.